Бердяев – неразбраният социалистически аристократ
Николай Бердяев е роден през 1874 година в Киев в дворянско офицерско семейство. Самият той обаче нямал предпочитание за военна кариера. Предпочитал уединението. Като дете, скитайки из любимата си градина, мечтаел за духовен свят, по-истински от действителния – който му се коствал подправен и чужд.
Още от детството си Бердяев се отличавал със свободолюбие. Това му пречело да учи: всяка насила го отблъсквала, той не признавал авторитета на учителите. Вместо да зубри и повтаря непознати мисли, се стремял да изрази своите. Като младеж Бердяев осъзнал на какво желае да се посвети – да търси истината. Според него, самото това търсене придава смисъл на живота. Далеч от политиката, той смятал , че всичко държавно лимитира свободата, и се противопоставял на всяка власт, която съгласно него трансформира хората към по-лошо.
В това се убедил доста по-късно, когато видял по какъв начин са се трансформирали болшевиките след революцията, трансформирайки се по същество в кариеристи. Бердяев, който вярвал, че човек постоянно би трябвало да остане правилен на себе си, бил неприятно сюрпризиран от това.
Той често спорел с марксистите и наричал себе си „ социалистически благородник “. За него същинският социализъм се състоял в освобождението на индивида, а не на класата. Без да споделя радикалните възгледи на революционерите и съперник на терора, Бердяев виждал в марксизма надежда за излизане на интелигенцията от нейната духовна рецесия и за промяна на света като цяло. Той искал да построи света върху принципите на свободата и творчеството. Неговата гражданска война била етична, а не социална, гражданска война на духа, а не на масите.
В първата си книга „ Субективизъм и индивидуализъм в социалната философия “ Бердяев написа, че напредъкът е доближаване към истината, справедливостта и красотата. Тях той определя като последна цел на индивида.
В крайна сметка Бердяев, дружно с Петър Струве и Сергей Булгаков, основават системата на „ етичния идеализъм “, в която преобладават етиката и моралът. В новите течения той виждал примитивно езичество и по тази причина се обърнал към Православието.
През 1905 година Бердяев се реалокира в Санкт-Петербург и се потапя в литературния свят и религиозните си търсения. Той можел да споделя концепциите на едно или друго сдружение, да взе участие интензивно в живота му, само че по този начин и не ставал част от него, запазвал независимостта си. Той изучавал идеи, но не им се подчинявал. Философът видял нещо езическо в новите трендове и се обърнал към Православието.
Заедно със славянофилите той защищавал концепцията за свободата като основа на християнството и Църквата. Според Бердяев Бог е самата независимост и в същото време той я дава на хората. Затова Бог не принуждава хората да го признават – а дава на индивида независимост на избор. За Бердяев огромният грях е именно загубата на независимост.
След революцията от 1917 година той приветства свалянето на самодържавието. През 1919 година основал Свободната академия за духовна просвета, с цел да сплоти интелигенцията. В нея непроменяемо участвали сътрудници на ЧК, но Бердяев умерено изнасял лекции по философия и религия. Ала още през 1920 година бил задържан за връзки с контрареволюционни организации. Близо час той обяснявал на Дзержински за какво се гнуси от комунизма. В крайна сметка бил освободен без право да напуска Москва. Две години по-късно още веднъж бил задържан и обвинен в антисъветска активност. Било му подредено да напусне Русия, а в случай че се завърнел, го очаквал разстрел.
В Берлин Бердяев написал книгата „ Новото средновековие “ – една от основните му писания. Новото средновековие за него е ера, в която религията ще заеме своето полагащо се място и която ще уточни изход от цивилизационната рецесия. Бердяев подлага на критика актуалното общество, което се концентрира върху удоволствието и технологиите, а не помни за културата и духовния живот. Без да отрича изгодите от технологията, той твърди, че поклонението пред нея допринася за установяването на тоталитаризъм, че машините трансформират индивида към по-лошо.
Николай Александрович Бердяев. Уикипедия
След 1924 година Бердяев живеел в Париж и пътувал из Европа с лекции по религия и култура. Философът считал, че Русия би трябвало да съчетава културата на Запада и Изтока. Основата на руската концепция, съгласно него, е братството на хората и народите. В Париж Бердяев провел срещи на философи и представители на съветската интелигенция. Но въпреки, че му симпатизирали, рядко го разбирали.
Когато избухнала Втората международна война, философът напуснал Париж – за него окупацията била унизителна. Той възприемал самата война като завършек на цивилизацията, крах на културата. Бердяев приел болезнено германското настъпление в СССР, въпреки да вярвал, че Русия е непобедима. В действията на Червената войска той виждал демонстрация на Божията воля.
Веднъж гестапо пристигнало да го арестува, само че му се разминало – оказало се, че измежду висшите служители на Германия имало негови фенове, които четяли книгите му.
След края на войната философът мислел за завръщане в СССР, но го спирало съществуването на цензура.
Почти чужд в Русия, Бердяев бил доста известен на Запад. Той е номиниран 7 пъти за Нобелова премия, а през 1947 година Университетът в Кеймбридж му присъжда купата „ Доктор Хонорис идея “ – до тогава от съветските създатели нейни носители били само Чайковски и Тургенев.
Николай Александрович Бердяев починал на 23 март 1948 година от сърдечна непълнота. Починал върху бюрото си, докато работел по нова книга.
–
